ЛОВНОСТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ
Освен ловуването, за нормалното функциониране на стопанството е необходимо извършването на редица други дейности. Много от тях не се свързват пряко с ловната дейност, но именно те обезпечават добрия краен резултат от нея.
Дивечови ниви, ливади и пасища
Поддържането в добро състояие на дивечовите ниви и поляни в стопанството е част от приоритетната програма по възстановяване качествата на биотопа. Целта е да се доведе до състоянието от края на 80-те години, когато е произвеждан най-много и най-качествен дивеч. Промяната в социално-икономическите условия, обезлюдяването на селата и почти пълното ликвидиране на стадата селскостопански животни сега трябва да се замести от грижите на ловните стопани. Това е възможно единствено при максимално механизиране на дейностите и целогодишна работа. Разработена е програма за сезонност на дейностите, която позволява да се решават приоритетно в най-подходящото време съответно належащите проблеми.
С обработването на площите се цели най-вече да се осигури храна за дивеча в периодите на нейния недостиг – края на лятото и началото на есента, когато всичко е изсъхнало, както и през зимния период. Това изисква по-различен подход от традиционното селско стопанство - летни сеитби, работи се в тежки и отдалечени терени, бедни почви, на висока надморска височина. Успехът на кампанията зависи освен от подходящата обработка на почвата и навременна сеитба, така и от климатичните условия – наличието на валежи в началото на септември, което е случаен и неконтролируем фактор. Засяват се различни култури, които се пасат от дивеча на зелено, поддържат се около 1500 дка сенокосни площи, осигуряващи висококачествено сено за зимния период.
ОРЛОВА ПАПРАТ /Pteridium aquilinum L./
ОРЛОВА ПАПРАТ /Pteridium aquilinum L./
Многогодишно тревисто растение с дълбоко подземно коренище. Много широко разпространена на цялата територия на България - от морето до около 1800 м надморска височина.
На дължина орловата папрат достига няколко метра, а стъблото е дебело само 1,5 до 10 мм. То е силно разклонено и от всяка негова клонка напролет израства само по един лист. Листата на орловата папрат стигат на височина най-често от 0,5 до 1,5 м, но понякога и до два-три метра. Те са светлозелени, с дълги, жлебовидни от вътрешната страна дръжки и с двойно до тройно перести петури, чиито главни дялове (дялове от първи ред) са също с дръжки, поради което изглеждат като тройни листа. Купчинките от спорангии - спорите, се образуват по долната страна на листните делчета от втори или трети ред. Те са разположени по краищата им в линейни редове, нямат собствено покривало, но са защитени от подвитите ръбове на листните делчета. Този белег е толкова характерен за орловата папрат, че само по него ще можете да я различите от всички останали папрати, които се срещат в България.
Орловата папрат е бич за високопланинското пасищно животновъдство по северните склонове на Стара планина. Особено след 20-годишното безхаберие и разруха, площите с папрат са заели огромна част от иначе високопродуктивните високопланински пасища и ливади. Ликвидирането на стадата овце, коне и крави оставя дивеча като единствен консуматор на тези площи.
От години в Лъгът се води борба с този плевел, опитано е всичко възможно и от 2008 г. се работи по научно обоснован метод с тотален хербицид, който се използва в определен период от вегетацията на растенията. Непосредствено след справяне с Орловата папрат, се започва интензивна почвообработка, засяване на подходяща тревна култура и торене, с цел създаване оптимални условия за развитие на новата култура и недопускане връщането на папратта.
Възстановяване на стари ливади, пасища, пътища, пътеки...
Успехите на стопанството се дължат на комплексни фактори, включващи преди всичко природните условия, но и социално – икономически и обществени условия. Вече ги няма хилядите жители на селата, обработващи всяко възможно парче земя, както и десетките хиляди крави, коне и овце. Селата са обезлюдени, това постепенно променя и окръжаващата среда. Пътищата и пътеките също обрастват и постепенно се губят. Налага се стопанството ежедневно да полага усилия по възстановяване и поддържане на природните дадености, защото, оставени на естественото си развитие, откритите площи се захрастяват и обрастват с пионерни, нископродуктивни видове.
БИСД – База за Интензивно Стопанисване на Дивеч
Изградена през 2004 – 2005 г. в м. Зелениковец, базата за интензивно стопанисване на дивеча в ДЛС Росица, м. Лъгът, олицетворява условията на планинския биотоп на благородния елен. В умален вид са представени условията, даващи в максимална степен да се развият качествата на местните елени, както и да се привлекат животни от съседни райони. Високопланински ливади, пасища и дивечови ниви, съчетани с букови гори – това е средата, характерна за северните склонове на Стара планина, обитавана от благороден елен, елен лопатар, муфлон, сърна и дива свиня.
